БЕЛОГВАРДЕЙЦИ В БЕЛОГРАДЧИК

БЕЛОГВАРДЕЙЦИ В БЕЛОГРАДЧИК

Публикувано от:

Ще победи ли силата на чувствата,

Вината за греха?

Ще отвори ли в нощ разбунена,

Фантазията на духа?

 А няма ли да ме попитате,

За онзи листопад,

Дето търсех със свещи мъката,

По стария площад?

 И за времената тук отминали,

С БЕЛОГВАРДЕЙЦИ НА ПАРАД!

До моят град са стигнали,

Да се спасят от своя ад!

Останали без Родина.

По куртки и шинел,

С руската хармоника,

Те веселят своя ден.

С царските си ордени,

За бойните дела,

Те са горди синове,

На своята страна!

А не стихва мъката,

По руската бреза.

За снега и вятъра,

Що носи песента?

Но тук утихва бурята,

В този пристан нов.

България е майката –

Приела ги с любов!

Валентин КАЧЕВ

София

07.04.2016

Стихотворението „Белогвардейците“ е най-новото стихотворение на белоградчишкия поет Валентин Качев. То е посветено на „нашите“ белогвардейци – войници и офицери от прочутия Марковски полк, намерили пристан в Белоградчик след като са загубили родината си в пламъците на Гражданската война в Русия.

Това стихотворение е в памет на „нашите“ белогвардейци – уважавани граждани, дали труд и здраве за развитието на нашия град: учителите Горяинов и Стратонович, д-р Ткаченко, техникът Новохатский, фотографът и виртуозен музикант Мирошниченко (Льонката), Торопинин, загубил всичко някъде около Самара и припознал хора от Белоградчик за свои най-близки хора, Николай Георгиевич Бутков, дивизионният свещеник, останал за свещеник в черквата „Св. Георги Победоносец“ в Белоградчик и обичан и уважаван от всички граждани. Когато правителството е решило да изгони от България командира на полка ген.-майор Михаил Алексеевич Пешня (1885-1938), целият град е отишъл на гарата с цветя, за да се сбогува с него.

https://bvtoshev.wordpress.com/page/2/