Атаките в Париж и влиянието им върху икономиката на ЕС

Атаките в Париж и влиянието им върху икономиката на ЕС

Публикувано от:

Последствията могат да са всеобхватни и не само негативни. Разбира се, прекалено рано е за нещо повече от спекулации, но здравият разум диктува, че ще има последствия за бизнеса и европейската икономика от терористичните атаки в Париж, които добавиха ново измерение на заплахата от „Ислямска държава“.

Първоначалните удари, които ще понесат туристическият бранш и потребителското харчене (помислете за всички онези коледни пазари, които се превръщат в сочни лесни мишени) са най-очакваните и вероятно най-краткотрайните. Все пак нямаше забележими трайни икономически сътресения след атаките срещу редакцията на „Шарли Ебдо“. Има обаче последици, които са трудно предвидими и могат да имат огромно, макар и индиректно, влияние. Повечето от тях ще влязат като държавни политики. По-важното – не всички са негативни.

1. Наблюдението ще се увеличи

Европейският дебат за наблюдението вероятно остро ще се наклони в посока “за” подслушването, като гласоподавателите ще сметнат, че сигурността им е по-важна от прикриването на тайните хазартни наклонности, изневерите и избягването на данъци. Толкова усъвършенствани и добре координирани атаки изискват много предварително планиране и комуникация. Вероятно голяма част от този процес е протичал електронно. Това не значи непременно, че повече наблюдение ще спре подобен тип атаки.

Съвсем наскоро Франция прие закон с едни от най-всеобхватните възможности за следене в Европа, който не изглежда да свърши много работа. Атаките обаче са голямо напомняне за всички като изпълнителния директор на Apple Тим Кук, които твърдят, че неприкосновеността на личната комуникация е свещена.

Преди 2 седмици Великобритания предложи нова версия на скандалния Закон за комуникациите, наричан „Snooper’s Charter” (Закон на подслушвача). Там за първи път се позволява изрично на полицията да хаква компютри и да събира огромни количества данни от лична комуникация. Също така телекомуникационните компании биват задължени да предоставят закодирана информация при полицейски разследвания. Сега е много по-лесно документът да премине през парламента и дори мерките в него да бъдат подсилени заради атаките.

2. Европейската политика за миграцията си отива

Още нищо не е потвърдено, но някои доказателства сочат, че поне един от джихадистите е влязъл в Европа през гръцката граница, под предлог че е бежанец. Това е сбъдване на предупрежденията на европейските десни политици, независимо дали от по-възпитаните или тези, които са по-сурови в изказа си.

Готовността за прием на огромни количества трудни за асимилиране мюсюлмански мигранти, който отдавна е най-много хладен, ще пострада лошо от такива разкрития. Антиимигрантската реторика на фигури, като унгарския премиер Виктор Орбан, ще получи разбиране и поощрение. Планът на Европейската комисия да преразпредели 160 000 мигранти из целия континент чрез фиксирани квоти, който вече срещна доста трудности, сега плува с корема нагоре. По-важното – ако атаките в Париж задълбочат различията в отношението към потоците мигранти, то рискът този проблем да парализира други решения от икономическа важност се повишава.

3. Краят на отворените граници

Премахването на вътрешните граници беше едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Кризата с бежанците доведе до това една след друга различни държави да възстановяват контрола по разделителните линии. Най-напред това се случи на Балканите, където паниката, предизвикана от пристигащите стотици хиляди, доведе до връщането към живот на телените огради. Сега това правят и държави, като “предпочитаните дестинации“ Швеция и Германия. Ако т.нар. Шенгенска зона се срине, това ще удари най-напред трансграничната търговия и превозът с камиони, но ще причини по-големи и по-трудно осезаеми вреди върху бизнес доверието в обединена Европа.

4. Краят на Ангела Меркел

Атаките в Париж са двоен удар срещу германския канцлер. Тя беше един от най-големите защитници на поверителността на информацията (все пак американците я шпионираха), а предприе и огромен политически риск с „Ще се справим“ подхода си спрямо огромния брой мюсюлмански мигранти. За пръв път в своя политически живот, тя заложи авторитета си на голяма, смела демонстрация на лидерски потенциал и все повече изглежда, сякаш ще загуби. Рейтингът й, който преживя 7 изключително непопулярни кредитирания на еврозоната, сега потъна.

Възмущението от атентатите в Париж няма да доведат до края на Меркел, но ще придадат увереност на онези, които я критикуват за самодоволството й по мигрантския въпрос. Нейно оттегляне не представлява пряка заплаха за икономиката, но е възможно нейният заместник (защо не финансовият министър Волфганг Шойбле) да не споделя безпокойството й от изхвърлянето на членове на Еврозоната, следващия път, когато някой от тях закъса.

5. Мир в Сирия

Не всичко е мрачно и обречено. Атентатите засенчиха изходът от разговорите във Виена, където великите сили се споразумяха за начина на провеждане на прехода в Сирия. Уеднаквяването на политическата цел беше ключова предпоставка за ефективни, координирани военни действия срещу Ислямска държава, които да стъпят върху операциите по отстраняването на Джон Джихадиста и превземането на Синджар в Северен Ирак от кюрдски бойци.

Мирът в Сирия ще означава край на най-големия геополитически риск в света за момента. Той ще повиши и шансовете за договорка между Европа и Русия относно конфликта в Украйна, който е огромен камък около врата и на двете икономики.

 

Автор: Джефри Смит, сп. “Форчън”/ bgnes.com.