Асад е част от решението на конфликта в Сирия

Асад е част от решението на конфликта в Сирия

Публикувано от:

Автор: Лоурънс Дейвидсън.

Любимата теза на Вашингтон е, че сирийският президент Башар Асад е „магнит за тероризма”, който трябва да бъде премахнат. Тази линия обаче, вече не се поддържа от другите западни лидери, чиито държави станаха жертви на същия този тероризъм. Необходима е една по-трезва оценка, за да се разбере, че Асад е част от решението на конфликта в Сирия.

Ето моята гледна точка за положението в Сирия: Русия има дългосрочна визия и желае стабилност след унищожаването на „Ислямска държава”. Франция и Съединените щати гледат на проблема в краткосрочна перспектива и не разполагат с постижими планове за установяване на бъдеща стабилност в Сирия. Турция изглежда изобщо не размишлява по този въпрос. Най-вероятно Анкара е готова да приеме дори пълен хаос в Сирия, ако това ще навреди на Асад от една страна и на кюрдите от друга.

Очевидно единствено руснаците имат интерес от дългосрочна политическа стабилност. Без съмнение, президентът Владимир Путин е по-непоколебим в сравнение със западните лидери по отношение на т.нар. „умерени партии” и неспособността им да работят заедно. Тази ситуация не подлежи на промяна въпреки заиграването с „умерената опозиция” от страна на САЩ. Това е причината руснаците да смятат, че правителството в Дамаск е единствената гаранция за бъдеща стабилност.Именно тази реалистична визия, а не някаква носталгия по Съветския съюз, е причина Русия да подкрепя президента Башар ал-Асад, който е начело на едно работещо правителство и постоянна армия.

Някои може би ще възразят, че и Путин, и Асад са „диктатори” и „бандити” (между другото „бандитите в костюми” са характерно явление в американското правителство). Но това не може да бъде сериозен аргумент. Алтернативата е продължителна гражданска война, която ще фрагментира страната на военизирани зони. Този сценарий не е в интерес на никого, с изключение може би на Израел, но лидерите във Вашингтон и Париж са твърде ограничени политически, за да направят нещо по въпроса.

На САЩ и Франция не им пука много дали Сирия ще бъде стабилна държава. След като бъде унищожен военният потенциал на „Ислямска държава”, Вашингтон и Париж могат да продължат тайно да поддържат тлееща гражданска война срещу режима на Асад. За тази цел ще е необходима помощта на Турция, кюрдите и Израел. Резултатът от това ще бъде продължаващо избиване на населението и разпарчетосване на територията. Сякаш за да оправдае американската стратегия, президентът Обама наскоро се похвали, че Съединените щати застават начело на международната коалиция от 65 държави, които ще се борят с тероризма в Сирия. Но това е само куха претенция, изпразнена от съдържание. Повечето от тези държави са членове на коалицията само формално, а някои от тях, като Саудитска Арабия и страните от Персийския залив играят двойна игра. В същото време Обама отхвърли Русия и Иран „заради големите различия с тях”.  И въпреки това, тези две държави са най-голямата надежда на сирийския народ за бъдеща стабилност. Факт е, че политиката на САЩ в Сирия е губеща от самото начало, най-малкото заради нейната враждебност към Асад. Въпреки въздушните нападения срещу „Ислямска държава”, Вашингтон няма концепция нито за сухопътна намеса, нито за отговор на създалия се политически вакуум в Сирия. И двата липсващи компонента могат да бъдат набавени само при съюз с властта в Дамаск. Отказът от подобен съюз даде възможност на неоконсерваторите да настояват за увеличаване на военното присъствие на САЩ в региона. Но евентуалното американско военно присъствие в зоната на конфликта е опасно, а може би и ненужно. Сирийската армия би могла да си свърши работата, ако получи необходимата подкрепа. От страна на Русия, Иран и „Хизбула”, тя вече е налице. В случая Съединените щати и тяхната коалиция са тези „с големите различия”.

Турската враждебност към Дамаск е трудно обяснима. Преди гражданската война в Сирия, двете страни имаха добри отношения. Но след това нещо се промени. Не е изключено поводът за това да е нещо подобно на отправена лична обида от страна на президента Реджеп Ердоган по адрес на Башар Асад, защото последният избра да се вслуша в съветите на Иран, а не в тези на Турция в началото на войната. Какъвто и да е поводът, Анкара предприе кръстоносен поход срещу Асад. Този модел на мислене „анти-Асад” вероятно е и причината за скорошното безотговорно решение на Турция да свали руски самолет, действащ в подкрепа на сирийските военни, в близост до турската граница. Турците твърдят, че руският самолет е навлязъл в турското въздушно пространство. Руснаците отричат това. Турците твърдят, че са се опитали да предупредят руснаците и понеже те не отговорили, решили да го свалят. По-късно турският министър-председател Ахмет Давутоглу, заяви че Анкара „не е била наясно с националността на сваления самолет… докато Москва не обявила, че е руски”. Това твърдение е направо невероятно, имайки предвид признанията, че Турция е предупредила Русия за навлизането на руски военен самолет в граничния район.Освен това Давутоглу заяви, че руските и сирийските операции в района на Северна Сирия трябва да спрат, тъй като „Ислямска държава” нямала позиции там. Това твърдение е лишено от смисъл, тъй като целта на Дамаск е да затвърди държавното управление като разгроми въоръжените бунтовници, независимо от това на коя организация принадлежат.

Трудно можем да приемем, че турците казват истината за нахлуването в тяхното въздушно пространство. Повечето доказателства, като например записите на турските предупреждения към руската страна, лесно биха могли да се манипулират. И все пак, това дали самолетът е пресякъл чужда граница, няма значение. Нищо не налага неговото сваляне. Турците могат да бъдат сигурни, че руският самолет не е имал враждебни намерения. Ако искаха да избегнат всички последствия, трябваше да признаят че не е имало провокация от страна на Русия. С други думи, Турция можеше да реагира на прелитането на чуждия самолет като на грешка, след което можеше да заглуши връзките и да го накара да се върне на територията на сирийското въздушно пространство. Това би могло да бъде последвано от официално възражение към Москва. Вместо това, те направиха най-лошия възможен избор и свалиха самолета.Сега Анкара и Вашингтон ни натрапват правото на Турция да защитава своята територия, въпреки че руският самолет никога не е поставял каквато и да е заплаха.

На фона на кръвопролитията и терора, които са част от гражданската война в Сирия, сирийското население е забравено, а бъдещето му – пренебрегнато. „Ислямска държава”, или поне това което в момента представлява тя, ще бъде унищожена. Това обаче е необходимо, но не и достатъчно условие, защото не би могло да осигури дългосрочна стабилност. Жизненоважно е възстановяването на реда от страна на правителството в Дамаск, което може да не се харесва на Вашингтон, Париж и Анкара, но те няма да бъдат потърпевшите от една бъдеща анархия. И наистина, колкото повече пречат на Дамаск, толкова по-голям хаос ще създават.

 

Превод: Антоанета Киселинчева / a-specto.bg.