Андрей Райчев: Ние сме първата нация, която ще загине от глупост

Андрей Райчев: Ние сме първата нация, която ще загине от глупост

Публикувано от:

Интервю на Десислава Пътева  със социолога Андрей Райчев за сп. А-спекто

 

-Господин Райчев, везните на тези парламентарни избори отново бяха наклонени в полза на ГЕРБ, въпреки огромните заявки за смяна на статуквото. Лидерът на БСП Корнелия Нинова отчете, че подкрепата за нейната партия е скочила двойно през последните две години. Какво я препъна в тази надпревара? 

-БСП се беше докарала до това да бъде партия със затихващи функции. Очевидно беше, че това е умираща партия, която издаваше предсмъртни звуци и нещо хленчеше за пенсии. Затова народът я позабрави, а десните се съсредоточиха върху своите си неща, като престанаха да разглеждат БСП като особена опасност. Корнелия Нинова успя да възстанови БСП до великолепни нива, като се има предвид, че партията бе стигнала до историческата бариера от около 1 млн. гласа. Но в хода на това възстановяване БСП започна да плаши определени кръгове. След няколкото победи, които извоюва – срещу Миков, на президентските избори, а после и срещу вътрешната, партийна опозиция, Корнелия Нинова го подкара с прекалено боен тон, който изведнъж преля на ГЕРБ 200 000-300 000 души. Това се случи. Това е частично възстановяване на биполярния модел, който е крайно неизгоден за БСП. Партията крайно много страдаше от този модел и беше свикнала да бяга от него, дори много се радваше, че той беше разрушен при цар Симеон и т.н. Без да иска, сега го възстанови. Прекалено активно играха, прекалено голямо място заеха, прекалено остри неща казаха.

Тук се образува един слой от хора, които престанаха да гласуват за дясното, а гласуват против лявото. Вместо да гласуват за патриотите, за Марешки, за своите реформатори, „Да, България” и други такива формации, тези хора решиха да пуснат сигурния глас срещу Нинова. Главната характеристика на биполярния модел е, че ти не гласуваш „за”, а „против”. Може много да критикуваш своите, може да си казваш: „За нищо не стават моите боклуци”, но главното е другите да не дойдат на власт. Ето този ефект наблюдавахме. Затова през последната седмица ГЕРБ дръпна още нагоре. Никой социолог не предвиждаше 5% дистанция. Най-големите оптимисти даваха 2% преднина за ГЕРБ. Това е главният ефект, а последица от него е, че резултатът на средните и малките партии спадна рязко спрямо прогнозите. Никой не подозираше, че патриотите ще се вдигнат с 300 000 гласа. Всички си мислеха, че ще вдигнат с 400 000, даже имаше прогнози за 500 000 гласа. Никой не подозираше, че Марешки ще пълзи около бариерата и едва ще я прескочи. Всички му даваха поне двойна подкрепа. И той я имаше само преди 6 месеца, на президентските избори. Но биполярният модел изсмука тези гласове и ги хвърли в ГЕРБ.

-Казвате, че Корнелия Нинова е настъпвала прекалено агресивно на тези избори. Имаше ли и други грешки, които съпътстваха този резултат от изборите?

-Събуждайки партията, превръщайки я в силна и агресивна опозиция, което е хубаво само по себе си, тя достигна до точка, която започна да увеличава подкрепата за противника, но без самата тя да расте. Ако тя трябва да си прави по-дългосрочен извод, то това е, че трябва да дозира агресията. До един момент тази агресия беше строго лечебна, БСП имаше нужда от това. В един момент тя престана да вдига себе си, а започна да плаши противниците си, които започнаха да се вдигат срещу нея. Това е въпрос на дозировка. Тъй като аз смятам, че скоро ще има избори, предполагам, че ще ѝ потрябва тази мисъл.

-Тоест Вие очаквате да не се стигне до сформиране на правителство?

По-вероятно ми се вижда да има избори, отколкото да съставят правителство. Изключително трудно ще бъде… С просто око се вижда, че трябва ГЕРБ да се разберат с патриотите. Не виждам други варианти след отказа на Корнелия Нинова дори да преговаря за широка коалиция. Разумно е патриотите и ГЕРБ да съставят правителство, но има поне три въпроса, за които не виждам как ще се разберат. Има много сериозни мирогледни и политически разлики. Първият въпрос е за изборната система. Борисов отчетливо мина от страната на Слави Трифонов, декларира, че ще я сменя в полза на мажоритарна система. Патриотите да се съгласят с това е все едно аз да се съглася с Вас да направим сделка, при която аз да скоча през прозореца от десетия етаж. Това е смъртта им. Те просто няма да имат нито един депутат в обозримо бъдеще. Те не могат да се съгласят на това. Вторият въпрос е още по-труден, тъй като е свързан с Турция. Борисов води мека политика към Турция, старае се да изглажда противоречията, старае се да се размине конфликтът между Турция и Европа, при който България играе ролята на посредник. Ходи при Ердоган, представлява го при преговорите за визите. Патриотите при никакви обстоятелства не могат да приемат софт политика към Турция. Гледах интервю с Валери Симеонов, при което го питат как му се виждат онези грозни сцени на границата, а той отговаря: „Как ще са грозни сцени?! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал в последните години. Аз изпитвам гордост”. Това е хард политика. Третият въпрос, който е много труден, е за пенсиите. Патриотите казаха, че искат минималната пенсия да бъде 300 лв. Това беше цял месец пропаганда. Но, хайде, тук е по-вероятно да се разберат. Последният въпрос е външнополитически. Той се състои в това, че Европейската народна партия не допуска, не понася съюз с патриотични сили, с националисти.

Това не е единствената възможна коалиция, но ако никой не иска ДПС, остават само Марешки и патриотите. Марешки не стига нито на ГЕРБ, нито на БСП за коалиционен партньор. Самият Марешки, доколкото разбирам, се опитва да се залепи за патриотите, тоест да бъдат в пакет. Това е разумно от негова страна. Неговият резултат е много по-нисък от това, което се очакваше. Той едва прескочи бариерата – има малко над 4% подкрепа или 12 депутата.

-Как оценявате представянето на раздробените партии в дясното пространство? Някои анализатори отбелязват като феномен голямата подкрепа, която получи „Да, България”, докато други отчитат като грешка отказа на Христо Иванов да се коалира с Радан Кънев, който дори подаде оставка заради слабото представяне на „Нова република”.

-Много, много добър резултат за „Да, България”. Това е партия на няколко седмици в крайна сметка. Явно Христо Иванов е намерил формула, която неизбежно ще изиграе положителна роля. За малко не влизат в парламента, но в София те са трета политическа сила. Това е много голям успех. Отказът за коалиция изглеждаше като грешка, но с оглед на перспективата му, може да се окаже обратното. Груба грешка на Радан Кънев и на Реформаторския блок беше, че се разцепиха. И затова те ще платят с главите си.

-ДПС успя да избута ДОСТ от входа на парламента, но коалицията на Местан и Дал има категорично превъзходство в Турция, което е видно от изборните резултати. Това само резултат от агитацията от турски политици ли е? Какво щеше да се случи, ако ДОСТ бяха влезли в Народното събрание?

-Това не е само агитация, това е организация. Турската държава отчетливо помага на ДОСТ. Това е нещо безпрецедентно в българската история. От посолството винаги са се опитвали да влияят – със съвети, с някой лев, а тук просто имаше създадена организация. Турция успя да монтира в Македония протурска партия. За нас е повече от важно да не позволим това. В случая ни се размина, защото ДОСТ изглежда не влиза със съвсем малко – с няколко десетки хиляди гласа. Освен това, те щяха да ги получат, ако не беше тази съпротива по границите и утежняването на процедурата за гласуване в Турция.

Колкото до съотношението с ДПС – всички казват, че ДПС се е справило с ДОСТ. С нищо не се е справила, защото в Турция гласовете са две към едно за Местан, винаги е било обратното. Местан нанесе значителен удар на ДПС. Ако се докараме до там да поставим Ахмед Доган в ситуация да се бори с две държави, той ще загуби със сигурност. Той и с една държава трудно се бори, а какво остава с две. Не може едно частно лице да се справи с това. Това изисква разум от българските политици, буквално изисква интеграционни усилия към ДПС. Това обаче не се чува. Нашите политици ги е страх от електората. Електоратът е настроен много радикално, не иска да чува за никакъв Доган. Това е груба грешка на българите, но какво да направим… Във вечерта на изборите си позволих да кажа изречението, че ние сме първата нация, която ще загине от глупост.

Източник: epicenter.bg