Ансамбъл "Бис-Квит"

Ансамбъл "Бис-Квит"

Андрей Антипов: Руската култура не е само „Калинка-малинка” и „Валенки”

Публикувано от:

Интервю на Альона НЕЙКОВА, в. Дума

За нас е важно публиката да запомни какво свирим, а също и как го правим, разкри художественият ръководител на ансамбъл „Бис-Квит”
Оркестър “Бис-Квит” даде началото на Дните на руслата духовна култура в България. За първи път излязохте на сцената на Софийската опера и балет. Как оценявате този концерт на ансамбъла ви, Андрей?
– От музикална гледна точка може би нямам право да давам оценка на изявата ни. Най-добре е да го направят зрителите и критиката. Но начинът, по който бяхме посрещнати от публиката в София, ме кара да мисля, че представихме достойно част от руската култура в България.
– Очаквахте ли толкова радушен прием?
– Честно казано, не. Сцената на Софийската опера и балет като че ли е свикнала на друг музикален формат и ние се опитахме да съответстваме на високите изисквания на тази зала. Направихме всичко възможно да се представим на ниво: почетохме някои произведения на руската класическа музика и уважихме популярни световни оперни шедьоври. А също направихме и малък подарък на публиката, като изсвирихме емблематичната за България народна песен “Катерино моме”.
– Колко време ви отне да я разучите?
– Не много – два дни. Всъщност гостувахме в София и преди няколко години, но не помня дали тогава изпълнихме нещо от българския фолклор. Струва ми се, че сега публиката много хареса нашата интерпретация на “Катерино моме”, подкрепи ни с аплодисменти. И всички наши музикални шеги, както и сериозните композиции бяха усетени от хората в залата и приети с голяма топлина.
Ансамбълът ви навърши 15 години. Време ли е за равносметка?
– За това време изнесохме над 3 хил. концерта в повече от 60 страни. Представяли сме наши програми както в най-отдалечените кътчета на Русия, така и на други континенти, а също в Африка, Китай, Корея… Трудно ми е да кажа къде не сме свирили по света.
А кое е най-необичайното място, на което сте изнасяли концерти?
– Залата на Софийската опера и балет всъщност не е много традиционно място за нашия ансамбъл. Когато излизаме на оперна сцена, това е голяма отговорност за всички музиканти на “Бис-Квит”, защото свирим на народни инструменти и те може би не изглеждат много логично там, където обикновено се изявяват класически музиканти. А тук акустиката е потресаваща! Дори не се наложи да използваме допълнително озвучаване, свирихме изцяло на живо. Прекрасната камерна атмосфера допринесе за уникално усещане на целия ни
колектив на сцената и създаде незабравими емоции. Иначе свирим и на големи площади – с друга програма и пред огромна, неколкохилядна публика.
В юбилейната за състава ви година често ли си спомняте първите стъпки на “Бис-Квит”?
– Да, това е неизбежно. Ансамбълът ни се роди като квартет с народни инструменти, после добавихме саксофон, ударни, разширихме народното звучене на групата… Буквално тези дни си говорихме за първите ни творчески изяви. Всичко това, разбира се, е доста забавно, приятно и дори със сълзи на очите. За това време формацията ни измина много път и мен, като негов художествен ръководител, ме ласкае фактът, че “Бис-Квит” е своеобразен посланик на руската духовност и представя традиционната и съвременната култура на страната ни и извън нейните граници.
С какви трудности се сблъскахте за този период или надделяват радостните моменти?
– Трудностите, по принцип, са част от живота, камо ли при хора на изкуството. Но не мога да кажа, че нещо ни пречеше или някой ни спъваше. Според мен всичко върви така, както трябва. Ако гледахме на всяка засечка като на проблем, не бихме могли да достигнем онова високо ниво, на което се намира ансамбълът сега. Можем да изпълняваме най-разнообразни програми – от акомпанимент на оперни певци, през джазови интерпретации, до собствена инструментална трактовка на известни народни песни и световни хитове. Репертоарът ни е многожанров, имаме колосално количество авторски аранжименти, направени от “Бис-Квит”, те са над 500… Не мога да кажа какви трудности срещнахме, защото всичко, което правим, не е лесна работа. Навремето имахме щастието да общуваме с Мая Плисецкая и тя винаги ни казваше: “Пътят е сложен, но трябва да се върви напред!” Следваме думите й всекидневно. И продължаваме да експериментираме.
Били сте на една сцена с много звезди, включително и с филип Киркоров…
– Да, зная, че той е с български корени. Придобихме доста интересен опит по време на работата с него, така да се каже, пробвахме друг формат. Бяхме на една сцена и с Олег Газманов, с Надежда Бабкина, с група “Машина времени”, с англичаните от “Юрая хийп” – тоест имахме различни срещи от музикален характер. А за артистите подобен синтез осигурява колосална, с нищо несравнима творческа практика и отваря нови хоризонти.
А как се роди идеята за смесването на жанровете и изпълняването на класически произведения на традиционни руски народни инструменти?
– Искахме да се открояваме като артисти и да сме уникални като ансамбъл. Идеята за подобен синтез, от една страна, както и възможността да се изпълнява всякаква музика, от друга, ни накара да се посветим изцяло на творчеството в най-чистия му вид.
Вашият колектив често е наричан “визитната картичка” на Санкт Петербург, властите на града дори удостояват “Бис-Квит” със званието “Посланик на руската култура”. Какво означава това за вас?
– Преди всичко – отговорност. Няма друг състав или изпълнител в Русия, който да е със същия статус. Обаче никога не сме парадирали с подобни титли, както и с факта, че ансамбълът ни е удостоен с Гран при и е лауреат на многобройни престижни световни фестивали и международни конкурси.
Един от символите на “Бис-Квит” е огромна бала-лайка, на която именно вие свирите. Колко тежи?
– Контрабасът? Различно. Зависи от настроението му (усмихва се). По принцип -около 20 килограма.
– Сред най-популярните асоциации, свързани с балалайката, е леко едностранчивото убеждение, че на този инструмент може да се изсвири само “Кал инка-мал инка “…
– За съжаление, това е много разпространен стереотип. Трябва да се обърне по-голямо внимание на богатството на националното руско фолклорно творчество. Но защо трябва непременно да се смята, че “Калинка-малинка” или “Валенки” са нещо лошо?! Напротив! Тези мелодии са сред музикалните символи на нашия фолклор и се разпознават навсякъде по света. Богатството на руската култура обаче е необятно.
Дипломната ви работа се превръща в методика за обучаване на свирене на балалайка контрабас. Какво не знае публиката за този инструмент?
– Малцина са наясно, че на балалайка може да се свирят произведения на Вивалди, на Моцарт, на Енио Мориконе, парчета на Стинг, оперни арии… Ако чуете солов концерт на “Бис-Квит”, ще разберете, че изпълняваме също композиции към “Карибски пирати”, а и други мелодии от световноизвестни филми и руски кинокласики, както и различни кавъри, и “Полетът на бръмбара” на Римски-Корсаков, и суинг, и рокендрол, и прочутата “Валенки” в стил хип-хоп… В репертоара ни са стотици произведения.
Какво е отношението ви към импровизациите по време на концерта?
– Аз съм привърженик на добре подготвените импровизации. Макар че обичаме и да се пошегуваме на сцената, което се получава абсолютно непланирано. Всичко зависи от настроението. За нас е важно публиката да запомни не само какво свирим, но и как го правим.
***
Андрей Антипов е основател и художествен ръководител на ансамбъл “Бис-Квит”, който се смята за представител на съвременната руска култура. Оркестърът, основан през 2002 г. в Санкт Петербург, се състои от шестима музиканти, които свирят на следните инструменти: домра прима – Олга Евстафиева, домра алт -Андрей Ванчугов, балалайка прима – Генадий Белов, акордеон – Александър Сошников, саксофон – Алексей Стрелко, ударни – Павел Драп, и балалайка контрабас – Андрей Антипов. Смесвайки различни жанрове, младите виртуози създават собствен стил – музикален бисквит, с използването на руски народни и класически инструменти. На сцената съставът прави своеобразен артистичен “преврат” и благодарение на неговото изпълнение публиката възприема по нов начин не само отдавна известни класически и популярни произведения, но и придобива свеж поглед върху руското музикално изкуство като цяло. Ансамбълът е лауреат на многобройни международни конкурси и фестивали и с дейността си следва не само културно-просвети теле ка мисия, но и дипломатическа, достойно представяйки страната си по света. Наскоро формацията гостува и в София.