Американската игра в Украйна

Американската игра в Украйна

Публикувано от:

Автор: Ласло Тот.

Исто­ри­че­с­ките съби­тия бързо се сме­нят едно с друго — онова, което дов­чера при­ко­ва­ваше погле­дите на целия свят, днес вече на никого не е инте­ресно. На фона на съби­ти­ята в Близ­кия изток, форми­ра­нето на Ислям­ска държава и масо­вата миграция в Европа тихо и неза­бе­лежимо аго­ни­зира Украйна. Зако­сте­няха метафо­рични фрон­тове, стра­ните играят на кри­е­ница, позо­ва­вайки се на Мин­ските дого­во­ре­но­сти, като пери­о­дично се обстрел­ват една друга.

За безпри­страст­ните наблю­да­тели сега вече е абсо­лютно ясно, че деста­би­ли­зи­ра­нето на Украйна и поддър­жа­нето там на перма­нен­тен конфликт е изгодно именно на САЩ. Форми­ращите поли­ти­че­ски мироглед евро­ат­лан­ти­че­ски блица опре­де­лиха на Русия ролята на агре­сор, с което напълно извра­тиха всичко, което се случи на май­дана. В тази връзка Украйна стана жертва, а поста­ве­ното от аме­ри­канците мари­о­нетно пра­ви­тел­ство — пред­ста­ви­тел на „европе­йс­ките инте­реси”. Както знаем от Вик­то­рия Нюланд, форми­ра­нето на киев­ски каби­нет, отго­ва­рящ на аме­ри­кан­с­ките инте­реси, стру­ваше на САЩ 5 мили­арда долара. След­вайки същите цели, на май­дана под­стре­ка­ваше при­състващите и Джон Мак­кейн, който нарече Вик­тор Орбан нео­фашист. Аме­ри­кан­ският сена­тор репуб­ли­ка­нец и него­вите еди­номиш­ле­ници не се сму­тиха от факта, че оказ­ват под­крепа на пре­зи­ращи евре­ите и всички нао­коло укра­ин­ски наци­сти, които в резул­тат на избо­рите се ока­заха дори в пар­ламента на стра­ната. Кого обаче въл­нува това сега — нали целта оправ­дава сред­ствата, а побе­ди­те­лите не ги съдят. По същия начин през април 2013 г. Джон Мак­кейн посети нелегално Сирия, където се срещна с чле­нове на опо­зици­он­ната на Башар Асад „уме­рена коа­лиция”, в това число и с Ибра­хим ал Бадри, който сега целият свят познава с името Абу Бакра ал Баг­дади — халиф на Ислям­ска държава. Към времето на срещата Ал Баг­дади в продълже­ние на много години е в спи­съка на най-​издирваните теро­ри­сти в света.

В Украйна сега пре­зи­дент е същият този Пьотр Порошенко, който спо­ред обна­ро­д­вани от „Уики­лийкс” документи още през 2006 г. е бил нари­чан от аме­ри­канците „позо­рен олигарх”. Освен това Порошенко, който тогава е бил информа­тор, е дона­сял в киев­ското посол­ство на САЩ срещу Юлия Тимошенко и Алек­сандър Тур­чи­нов, за да бъдат те по-​скоро осъдени. Най-​много от това загуби Юлия Тимошенко, която избра греш­ния ход от затвора да се яви направо на май­дана, където благопо­лучно беше освир­кана. От „голямата поли­тика” си отиде и отка­за­лият се от депу­тат­ско кресло сегашен кмет на Киев Вик­тор Кличко.

Като цяло европе­йците могат да извле­кат много поуки от укра­ин­ската „исто­рия на пре­да­тел­ствата”. Не тол­кова отдавна Порошенко уволни губер­на­тора на Дне­про­пет­ров­ска област Игор Коломойски, който спон­со­ри­раше въоръже­ните под­раз­де­ле­ния, вою­ващи срещу опъл­ченците в Източна Украйна. Това реше­ние срещу своя някогашен съюз­ник беше взето от Порошенко заради про­ни­ква­нето на Коломойски със свои въоръжени хора в киев­ската щаб­к­вар­тира на държав­ното предпри­я­тие „Укр­транс­нафта”, където от поста дирек­тор беше увол­нен „човек на Коломойски”. Ока­зал се в трудно положе­ние, Порошенко скъса отноше­ни­ята си с него, като по този начин се лиши от един от най-​влиятелните си привърженици.

Исто­ри­ята обаче не завърши с това, тъй като след ста­на­лото при­над­лежащата на Коломойски „При­ват­банк” — една от най-​големите финан­сови инсти­туции на Украйна, опе­ри­раща с 26% от влого­вете на насе­ле­ни­ето и обслуж­ваща 50% от бан­ко­вите карти в стра­ната — закри всички сметки на Порошенко.

Дни по-​късно от залата за засе­да­ния на пра­ви­тел­ството бяха изве­дени с белез­ници ръко­во­ди­те­лят на ведом­ството за извън­редни ситу­ации Сергей Боч­ков­ски и него­вият замест­ник. Това зре­лищно про­изше­ствие беше транс­ли­рано в пряк ефир по теле­ви­зи­ите. Двамата бяха обви­нени в раз­хище­ния при осъще­ствя­ване на държав­ните закупки. След това в послед­ния ден на май Порошенко назначи за губер­на­тор на Одеска област при­тежа­теля на аме­ри­кан­ско, гру­зин­ско и холанд­ско граж­дан­ство Михаил Саа­кашвили. Той ръко­води Гру­зия от 2004 до 2013 г., а сега е в меж­ду­на­родно издир­ване заради дей­но­стта си на поста държа­вен глава и имуще­ството му е аре­сту­вано. След назна­ча­ва­нето си Саа­кашвили заяви: „Нашата главна задача е да оста­вим назад конфлик­тите, които бяха изку­ствено наложени на това чудесно обще­ство.” Пред­се­да­те­лят на Укра­ин­ската ради­кална пар­тия Олег Ляшко опре­дели назна­ча­ва­нето на полу­чи­лия укра­ин­ско граж­дан­ство бивш пре­зи­дент на Гру­зия като „оскърб­ле­ние на укра­ин­ския народ”.

Вик­тор Балога — най-​влиятелният поли­тик в Закарпа­ти­ето и пред­се­да­тел на пар­ти­ята „Еди­нен център”, на офици­ал­ната си стра­ница във Фейс­бук написа, че Русия, САЩ и ЕС вече са се опре­де­лили с раз­де­ля­нето на Украйна на съюзни обла­сти, без да съгла­су­ват това с Киев. За промяна в запад­ния под­ход говори и това, че във все по-​голяма степен се при­зна­ват фак­тите за наруша­ване на спо­ра­зуме­ни­ята за пре­кра­тя­ване на огъня не само от страна на опъл­ченците. Про­сла­ви­лите се със сво­ята жесто­кост укра­ин­ски доб­ро­волци се обви­ня­ват в бан­ди­тизъм, убийства и гра­бежи. Глав­ният про­ку­рор на Украйна иници­ира арест на бившия коман­дир на бата­льона „Айдар”. Под­раз­де­ле­ни­ята на „Айдар” и „Десен сек­тор” обаче нямат наме­ре­ние да се отказ­ват от сво­ите коман­дири. Чле­нове на „Десен сек­тор” вля­зоха в Мука­чево във въоръжено стълк­но­ве­ние с Михаил Ланьо, който въпреки своето кри­ми­нално минало, е депу­тат от демо­кра­тич­ния киев­ски пар­ламент. Един от „геро­ите на май­дана” — ръко­во­ди­те­лят на „Десен сек­тор” Дмит­рий Ярош, също е пар­ламен­та­рен пред­ста­ви­тел, който от април заема и поста съвет­ник на мини­стъра на отбра­ната. Спо­ред експерти не е възможно да се оцени коли­че­ството оръжие, нами­ращо се в ръцете на на отделни лица и форми­ро­ва­ния зад пре­де­лите на фрон­то­вата линия. Пове­чето укра­инци не искат да уми­рат за Ново­ру­сия и затова укра­ин­ският пар­ламент санкци­о­нира при­в­ли­чане на чуж­де­странни наем­ници. Все по-​очевидно е, че осла­бе­ният Порошенко не е заин­те­ре­су­ван от прего­вори с опъл­ченците, които Западът нарича теро­ри­сти, докато укра­ин­ската държава само частично изплаща пен­си­ите и другите соци­ални плаща­ния на жите­лите на Източна Украйна.

Украйна без­на­деждно при­ближава към своя крах. Въпреки подпи­са­ните спо­ра­зуме­ния за асоци­и­ране и сво­бодна търго­вия с ЕС, вече стана оче­видно, че те няма да решат нищо. Вик­тор Яну­ко­вич, който не подписа дого­вора за асоци­и­ране, тъй като тряб­ваше да получи от Русия 15 млрд. долара, беше изго­нен. Сега няма нито едното, нито другото. Освен това по този начин Украйна се лиши не само от рус­ката финан­сова под­крепа, но и от жиз­не­но­важ­ния руски пазар. Москва може и да почака — ико­номи­че­с­ките труд­но­сти и без­на­дежд­ното про­ти­вопо­ста­вяне с про­рус­ките опъл­ченци в Източна Украйна рано или късно ще дове­дат до пълна раз­руха. Про­за­пад­ните укра­ин­ски олигарси видимо чак тогава ще осъз­наят, че тех­ните покро­ви­тели нямат наме­ре­ние да пона­сят загуби заради тях. В този момент в Украйна отново настъпва времето на силите, които гле­дат към Москва.

Положе­ни­ето на ока­за­лите се на власт в резул­тат на пуча „европе­йски демо­крати” става още по-​нестабилно и поради бър­зото влоша­ване на отноше­ни­ята между Киев и Варшава заради подпи­са­ните от Порошенко закони , които юри­ди­че­ски реа­би­ли­ти­рат действи­ята на Укра­ин­ската въста­ни­ческа армия, изтре­била цели пол­ски селища в Източна Галиция през 19431944 г. Нима това сега гово­рят онези пол­ски поли­тици, които се обявиха срещу леги­тимно избра­ния бивш пре­зи­дент Вик­тор Янукович?

През март 2014 г. пол­ската инте­ли­генция осъди „рус­ката агре­сия”. В тях­ното писмо се каз­ваше: „Това става за първи път в исто­ри­ята — граж­дани на една страна държат в ръцете си европе­йско знаме и в същото време ги раз­стрел­ват.” Но те не се зами­слиха какво беше напи­сано от другата страна на това знаме: „На свя­тата укра­ин­ска земя няма място за рус­наци, поляци и евреи.” Веро­ятно те са се обър­кали, тъй като тези знамена са били ушити във Вашинг­тон и Брюк­сел. Има хора, които не извли­чат уроци от исто­ри­ята, но Анджей Дуда не е от тях. Сегаш­ният пол­ски пре­зи­дент, чев­ствайки недо­вол­ството на пол­ското обще­ство, вижда глав­ният враг не само в рус­наците, но и в киев­ския укра­ин­ски шовинизъм.

Всъщ­ност с въвеж­да­нето на санкци­ите по отноше­ние на Русия ЕС наказа сам себе си, докато търго­ви­ята между САЩи Русия се е уве­ли­чила с 10%. Неслу­чайно бившият канц­лер на Герма­ния Хелмут Кол смята, че да се изо­лира Русия заради Украйна би било голяма грешка. Спо­ред изда­ни­ето „Шпи­гел”, когато става дума за аме­ри­кан­с­ката ико­номика, „тази западна свръх­държава спира новата сту­дена война, която води с Русия”. Така напри­мер аме­ри­кан­с­ката само­ле­то­стро­и­телна компа­ния „Боинг” при­доби от руска фирма за про­из­вод­ството на титана „Ависма” 40% от необ­хо­ди­мите мате­ри­али за ходо­вите меха­низми и хид­рав­лич­ните устройства. Освен това 1200 инже­нери в Москва обслуж­ват изсле­до­ва­тел­ския център, а през яну­ари аме­ри­кан­с­ката „Орби­тал Сайънс” сключи с рус­ката „Енерго­маш” дого­вор на сума от 1мили­ард долара за закупу­ване на 60 меха­низми за раке­то­но­си­те­лите на САЩ „Антарес”.

Скром­ните спо­соб­но­сти на пре­зи­дента Порошенко се изра­зя­ват с това, че той не се инте­ре­сува от проме­не­ната в хода на игрите на вели­ките държави меж­ду­на­дорна обста­новка. Той все още се при­държа към мне­ни­ето, че в Украйна е друго нещо, че това е въпрос на черно и бяло, че Вла­ди­мир Путин е агре­сор, а защи­таващата себе си Украйна защи­тава цен­но­стите и принци­пите, върху които се осно­вава ЕС. При това стра­ната не е в състо­я­ние да се откаже от полу­ост­ров Крим, докато на Запад смя­тат, че този въпрос вече е затво­рен. В Украйна господ­стват олигарси със съм­ни­телна репу­тация, които преди 25 години осно­ваха действащата и до днес система. Укра­ин­ското обще­ство е озло­бено, с обезце­ня­ва­нето на грив­ната все повече обще­ствени групи ще обед­ня­ват. Спо­ред анкети сега само 13% без уго­ворка одоб­ря­ват мер­ките на Порошенко, а на преми­ера Яце­нюк не вяр­ват 57% от респондентите.

Оце­ня­вайки меж­ду­на­род­ните съби­тия, се съз­дава впе­чат­ле­ни­ето, че Вашинг­тон при­нася Украйна в жертва заради велика гло­бална цел. Военна раз­връзка на съз­да­де­ната ситу­ация няма и не може да има — НАТО напразно уве­ли­чава броят на воин­ските части, разпо­ложени в Източна Европа, защото като отго­вор на тази стъпка, рус­наците вече в продълже­ние на година разши­ря­ват ядре­ния си потенциал с 40 нови меж-​дуконтинентални бали­стични ракети. Зна­чи­те­лен меж­ду­на­ро­ден успех на Русия през тази година може да се сметне и фактът, че по време на гла­су­ва­нето по въпроса за Крим­ския полу­ост­ров на засе­да­ние на Общото събра­ние на ООН 58 от 193 държави се въздържаха. Сред тях беше и новата све­товна сила Китай.

Източник: Русия днес.