“Александър Невски” – Храмът

“Александър Невски” – Храмът

Публикувано от:

Храм-паметникът Александър Невски се смята за най-отличителния символ на София. Днес това е втората по големина църква на Балканския полуостров след Свети Сава в Сърбия и служи за катедрален храм на българския патриарх.

Като паметник храмът е без енория и освен ежедневното, неделно и празнично-обществено богослужение, в него не се правят кръщенета, сватби и погребения, освен при специални изключения – сватбата на цар Борис ІІІ през 1930 г. с принцеса Джованна Савойска, опелото му през 1943 г., опелото на патриарх Кирил през 1971 г. и на големия оперен певец Борис Христов през 1993 г.

От 1946 г. храмът има два празника: 12 септември – пренасяне мощите на св. Ал. Невски от Владимир в Санкт Петербург, и 23 ноември – денят на Успението на св. Александър Невски.

30 август също се приема за празник на храм-паметника, тъй като на тази дата той е официално осветен през 1924 г. На тази дата Православната църква почита друг св. Александър – цариградският патриарх Александър, известен с пламенната си защита на християнството срещу еретиците и неверниците.

Самото съществуване на храм-паметника обаче може да бъде разглеждано като символ на отношенията ни с Русия и на руското влияние в българската политика и култура още от началото на Третата Българска държава.

Патронът на храма – княз Александър Невски е един от най-известните владетели на Владимирско-Суздалското княжество. Александър I Ярославич е много далеч от типичната християнска добродетел, като цялата си външна политика насочва към сближаване със тюркско-монголската държава Златната орда. Смята се дори, че князът е приключил живота си като мюсюлманин, но тези теории не са официално доказани.

Въпреки противоречивото му управление, зависещо най-вече от милостта на монголските ханове, той е един от най-високо почитаните владетели в Русия, като Петър I настоява тленните му останки да бъдат пренесени в Петербург, а императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите руски военни отличия.

В православието той е издигнат като светец заради битката за река Нева срещу шведските рицари, изповядващи католицизма. На 15 юли 1240 година с малка армия Александър Невски напада рицарите, които малко преди това са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева. Именно тази битка му носи прозвището Невски и става причина Александър Ярославович да бъде почитан като светец войн, пазител на Русия.

Предложението за построяване на храм в чест на Русия и нейния цар Александър II е направено още на Учредителното събрание за изготвяне на Търновската конституция от Петко Каравелов. По това време сред обществото настроенията масово били проруски и идеята е приета с възторг. Първоначално се е мислело храмът да бъде построен в Търново, но след настояване от страна на княз Александър I е избрана София.

Князът се обръща към българите с призив за дарения, като са събрани колосалните за времето си 1 900 000 лв. Самият той дарява 6000 златни български лева. Така с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор, е положен основният камък. Към основите е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

За проектирането и построяването на храма държавата търси помощ от Русия. Изпратени са 5 готови проекта от Санкт Петербург. Княз Батенберг се спира на проекта на архитект Богомолов, но проектът е отхвърлен по-късно поради различни причини. Междувременно Богомолов умира и новото проектиране е възложено на видния професор от Художествената академия в Санкт Петербург Александър Померанцев. Така след ред протакания, промени в проекта, породени от смяната на основния архитект, и политически игри, окончателният проект е представен през 1898 г.

Строежът на храма започва през 1904 г. и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 млн. лв. И въпреки че храмът е осветен чак на 24 август 1924 г., той играе сериозна роля във външната политика на България спрямо Русия.

От една страна важен фактор е изборът на име за храма. Според официалната историография името на св. Александър Невски е избрано, тъй като той е официален покровител на руския цар Александър II, като това е жест в знак на признателност за Освободителната война.

Съществуват обаче и други теории, според които на фона на толкова булеварди, кръстени на руски генерали и държавници, както и няколко паметника, посветени специално на Руско-турската война, включително и на самия цар Александър II, едва ли това е причината за избора на Александър Невски за патрон на най-големия български храм.

Най-популярната от тях е, че името е било дипломатически ход от страна на тогава все още княз Фердинанд. По Търновската конституция престолонаследникът Борис трябвало да е кръстен в православната вяра, като за кръстник бил избран руският цар Александър III. Именно дипломатическите съображения са били фактора да бъде избран именно Невски за патрон на храма.

В полза на тази теория идва и сериозният интерес на княз Фердинанд към строежа, като според архивите и спомените на съвеременници той активно участвал във всеки етап на строежа – с дарения (50 хил. златни български лева) и следял развитието на храма. Самият автор на проекта архитект Александър Померанцев свидетелства, че в интериора на храма може да бъде усетена намесата на българския монарх.

Покрай участието на България в Първата Световна война отношенията с Русия, която е в противниковия лагер охладняват. Тогава започват да се появяват и негативни реакции срещу идеята най-големият български храм да носи името на руски княз. Те се засилват неимоверно, след като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г.

Тогава под егидата на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов, което се славело с негативната си позиция срещу Русия, се взема решение за преименуването на храм-паметника в “Св. Св. Кирил и Методий”. Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание.

След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на управляващото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът Иван Вазов приветства преименуването.

След края на войната обаче и идването на власт на земеделците, начело с Александър Стамболийски, е върнато първоначалното име на храма “Св. Александър Невски”.

И до днес името на храм-паметника е причина за дебати по темата за отношенията ни с Русия. През 2016 г. площадът пред “Александър Невски” посрещна “рокерите на Путин”. Периодично политически противници на политиката на Кремъл се обявяват за връщането на наименованието “Св. Св. Кирил и Методий”, но за момента в обществото не е назрял сериозен дебат относно името на най-големия ни храм.

По време на последното си посещение у нас руският президент Владимир Путин също посети храма, като там му беше подарена и картина на “Александър Невски”.

Самият храм-паметник през годините се е превърнал в една от многото руски следи в българската столица и един своеобразен символ на славянската дружба и славянските търкания.

Източник: Webcafe