Черноморският институт обсъди военното напрежение в региона

Черноморският институт проведе Националната кръгла маса на тема „Морето – граница или врата“ 2021. Срещи в такъв формат се организира ежегодно. За участие в тях се канят учени, експерти, политици, представители на различни институции.

Кръглата маса се превърна в място за дискусии по проблеми на околната среда, образованието, културата, обсъждат се политики за развитие на Черноморския регион.

2021 година от една страна затрудни организаторите, но от друга даде възможност да се прехвърлят през морето и да включат в дискусията учени от Русия, Украйна, Беларус и Белгия.

Основната тема на изданието тази година „Черноморски регион – зона на мир и сътрудничество“ беше подкрепена от подтемите „Икономическо сътрудничество и син растеж“, „Културни коридори и исторически наследства“, „Образователни и научни партньорства за интелигентен растеж“, „Черно море – зона на мира“.

Черноморски институт представи нова идея, наречена Гражданска инициатива Платформа за бъдеще на Черно море. Тя е изградена върху разбирането, че мирът е основният приоритет за Черноморския регион, който може да осигури развитие.

Беше обсъдени заплахите, които в момента съществуват в региона, повишеното военно напрежение.

По време на кръглата маса доклад изнесе Женя Илиева от Национално движение „Русофили“. Тя подчерта, че позицията на организацията за Крим е ясна. Тя обясни, че подкрепят международното право, но без да се застрашава територията на Черно море с военни интервенции. Илиева подчерта, че не трябва България да поставя интересите на една или друга държава над собствените си национални! Тя допълни, че членството ни в НАТО не ни задължава да осигуряваме територии за военни бази, които биха провокирали ответни действия. Тя коментира още „Кримската платформа“, която определи като форум, организиран от Украйна, в опит да преодолее политическата си немощ при решаването на собствените си вътрешно-политически проблеми, превръщайки ги в проблем на международната общност.

„Политическият пиар и военните авантюри на украинските власти не може да са по-важни от нашите национални интереси и от стабилността в региона. В тази връзка провокациите, като тази, която извърши Defender край нос Фиолент, водят до ескалация на напрежението и представляват риск от директен сблъсък между ядрени държави и едва ли съответстват на националните интереси на България, както и на интересите на ЕС и НАТО.“ – посочи представителят на НД „Русофили“. В заключение тя посочи, че Черноморският регион се нуждае от силна българска политика за ново развитие и перспективи без чуждо военно присъствие.

По време на кръглата маса бе споделено становището, че засилващото се  присъствие на военни кораби, които участват в учения или са тук, защитавайки нечии интереси, воденето на  всякакви дискусии или преговори за ситуиране на военни бази по нашия черноморски бряг, няма да решат съществуващите проблеми в региона, но ще създадат много рискове и  ще направят невъзможно тук да се реализират икономически дейности, които осигуряват растеж.

В ситуации на военно присъствие трудно може да се говори за успешен туризъм, а той е с висок относителен дял в икономиката на региона, трудно може да се говори за образователни партньорства и още по-малко за културни взаимодействия. Както и ще бъде невъзможно да се постигат параметрите на добра морска среда.

Беше обсъдено, че нарастването на военно-политическото напрежение води до риск от военни действия, които биха били с унищожителен за Родината ни резултат, ако тя бъде въвлечена в подобна авантюра. Необходима е платформа, която обяви страната ни за „Зона на мира“.

Участниците в кръглата маса се обединиха около мнението, че Черно море има сериозна нужда от защита и затова бъдещето му се вижда от една страна като работа за недопускане на военно напрежение и създаване на междудържавни конфликти и противопоставяне в региона и от друга – създаване на единна платформа, в която да  работят в синергия гражданско общество, институции и организации на местно, регионално и национално ниво за организиране взаимодействие, в което на принципа от долу нагоре ще се осъществява натиск за целенасочени положителни решения във всички области.

Инициаторите  на Платформата излизат с призив за създаване на Фонд „Синергия за Черно море“, който да подкрепя усилията на  организациите, които със собствени ресурси ще решават редица въпроси  от ежедневието на Черно море.

„Платформа „Бъдеще за Черно море“ е инструмент за  сътрудничество, сигурност, безопасност и син растеж“, казват инициаторите и добавят „Искаме да се осмелим да помечтаем за едно по-добро бъдеще на Черноморския регион с наше участие“.

По време на кръглата маса бяха демонстрирани и резултати от проект между Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Бургас и Тракийски университет в Одрин, чрез който стартира създаването на Черноморски център за иновации и син растеж.

Подкрепа за развитие на по-ефективно сътрудничество в Черноморския регион и включване на културните коридори  и наследства заяви и проф. Мария Нейкова, областен управител на Бургаска област, в лично поднесено  обръщение към участниците.

Специално внимание към региона и към участниците заяви и Георги Събев, Зам.-министър в МЗХ, който очерта основните приоритети на морските политики  необходимостта от интеграция на политиките. Поздравления в онлайн режим бяха поднесени от Ростовския държавен икономически университет.

Източник:

Черноморският институт обсъди военното напрежение в региона