Съвременното безумие на Запада е измислено в СССР

Съвременното безумие на Запада е измислено в СССР

Публикувано от:

/Поглед.инфо/ Точно преди 40 години, на 16 юни 1981 г., писателят Владимир Войнович, вече експулсиран от СССР, е лишен от съветско гражданство. Това е един от хилядите примери за това как съветското правителство практикува „културата на отмяна“ – явление, което сега се опитва да пристигне отново при нас, този път от Запада. Как е измислена „културата на отмяната “ в СССР?

През последните няколко години в света бушува така наречената “култура на отмяната” (cancel culture, “кенсъл култура). Обвиненията, появили се от нищото и често неподдържани от каквото и да било, могат да провалят кариерата на успешен културен или научен работник или дори да му съсипят живота. Възниква парадоксална ситуация: Западът, който векове наред гради своята цивилизация на твърдението, че свободата на мнението е едно от основните човешки права, сега се отказва от тази свобода, провъзгласявайки като една от основните цели на съвременното общество борбата с мисловните престъпления и въплъщаващ най-кошмарните картини, нарисувани от Джордж Оруел в романа “1984”.

Дори е имало нещо като неписан кодекс, който определя как да се мисли и говори правилно – разбира се, строго въз основа на левичарския дневен ред, който сега диктува идеологическата доктрина за САЩ и Западна Европа. Всичко, което не се вписва в новата реалност, трябва да бъде отменено, обречено да изчезне. И светът ще се преструва, че никога не е съществувало.

Много примери показват, че не само свободата на словото е загинала на Запад, но и независимият, справедлив съд. Сега човек може да бъде осъден без никакви доказателства, просто защото като бял хетеросексуален мъж се счита за виновен по подразбиране, а показанията на свидетелите се признават за надеждни и не изискват потвърждение.

Може би най-скандалният пример беше случаят с най-големия съвременен учен, биолог и генетик – Джеймс Уотсън, който дешифрира структурата на ДНК и получи Нобелова награда за това. Уотсън отдавна участва в изследвания за връзката между интелигентността и генетиката, въз основа на които той изрази мнението, че расата и интелигентността са тясно свързани. На въпрос от медиите Уотсън поясни: „Бих искал моите възгледи да се променят, да се появят нови знания, че възпитанието е по-силно от природата. Но аз не съм виждал такива знания. ”

Научните доказателства сочат, че чернокожите са средно по-ниски по интелект от белите. На пръв поглед обективен факт, плод на дългогодишна работа, извършена не само от Уотсън, заключенията му се потвърждават и от други независими учени. Но няма как да говорим за това. Вероятно скоро ще им бъде забранено да изследват тази неприятна тема за афроамериканците. Краят на цялата тази срамна история беше лишаването на Уотсън от много награди и почетни титли, както и демонстративно пренебрежение от по-голямата част от научната общност на САЩ. Политически коректният свят на Запада сега унищожава не само човешката свобода, но и правото на научно познание за света.

На пръв поглед – защо да се интересуваме от тази лудост? На пръв поглед в Русия няма толкова яростни привърженици на „културата на отмяната“. Но това не е така. Сред левите движения, феминистите и защитниците на правата на малцинствата идеологията на „култура на премахване“ придобива все по-голяма популярност. И това не е първият път, в който се организират кампании за отмяна на поредния човек, който не се е харесал на местните „пазители“ на кодекса за политическа коректност.

Но най-интересното в „културата на отмяната“ е, че тя изобщо не произхожда от Запада. Подобно на много други неща, които местните левичарски кръгове активно изследват и използват, културата на отмяната се появява в Съветския съюз.

Веднага след като болшевиките идват на власт, те веднага започват решително да премахват всичко, което е свързано със „стария режим“. На първо място, това се отразява на идеологическите аспекти. В СССР е установена диктатурата на управляващата Болшевишка партия и никакви идеологически различия с партийната линия категорично не са разрешени. Тогава те изобщо са смятани за престъпление.

През 1921 г. Николай Гумильов, може би най-видният поет на Сребърната епоха, е разстрелян по подозрение, че е участвал в заговор срещу съветския режим. След това той е напълно изтрит от руската култура, стиховете му излизат едва през 1986 г., той не се споменава в книги и статии, възниква ситуация, сякаш просто го няма човекът, който оставя толкова съществен отпечатък в руската литература.

Отмяната продължава. На следващата година по решение на Ленин 81 представители на науката и изкуството са изгонени от Русия на „философски кораби“. Всички те веднага са изтрити от историята. За руската философия такива ценни творци като Николай Бердяев, Сергей Булгаков, Сергей Трубецкой, Семьон Франк, Николай Лоски престават да съществуват.

И това са само философите. Те са най-лесни за отменяне, тъй като в СССР се изучава единствено марксистката философия, а всички останали направления се смятат за буржоазни и трябва само да бъдат критикувани.

Много по-трудно е да се изтрие някой от науката. Например Питирим Сорокин, един от основателите на социологията, без препратки към чиито трудове е невъзможно да си представим някакви големи изследвания в тази дисциплина. Но отмяната е успешно проведена и дори съветските студенти, изучавали социология в университетите, често не подозират, че този изключителен учен е работил в Русия и САЩ от ХХ век.

По-късно самите болшевики преживяват насладите на „културата на отмяната“. Статията за Троцки е премахната от Голямата съветска енциклопедия (и на нейно място е предложено да се постави съвсем различен текст), а фигурата на Троцки изчезва от киното при Сталин, въпреки че тогава са заснети много филми за революционната епоха. Наредено е да се забрави за опозорения лидер, който се надпреварва по популярност с Ленин.

Видни примери за съветско “отменяне” могат да бъдат намерени в „Изчезналите комисари“ на Дейвид Кинг. В СССР фалшифицирането на исторически снимки е пуснато на поточна линия, като са премахнати неугодните фигури. Троцки, Зиновиев, Бухарин и други по-дребни бивши лидери са изрязвани от снимките. Много известни фотографии, добре познати в СССР, първоначално изглеждат съвсем различно и понякога на снимката остават само една или две от десетина фигури, както се случва например със снимката на делегатите на Конгреса на Втория интернационал през 1920 г., където от много хора остават единствени Горки и Ленин. Много съветски граждани по времето на Сталин са очерняли с мастило снимки на „врагове на народа“, защото ако по време на обиска открият книга с портрет на Зиновиев например, това може да послужи като претекст за обвинения в антисъветска дейност.

Дори от художника се изисква да спазва инструкциите на партията. През 1920 г. е направена снимка на Ленин, Троцки и Каменев, изказващи се на митинг в Болшой театър. И през 1936 г. художникът Пьотр Староносов я превръща в гравюра, отпечатана в албума „Ленин“ – разбира се, няма нито Троцки, нито Каменев. По съветско време в картината на класика на социалистическия реализъм Йосиф Бродски „Реч на Ленин пред заминаващите на фронта с Полша части на Червената армия”, също рисувана по фотография, вместо Троцки и Каменев са нарисувани двама безименни журналисти, които внимателно слушат речта на вожда. Друго произведение на Бродски, „Голямото откриване на Втория конгрес на Коминтерна“, просто е изнесено в складовете и е изложено едва през 1989 г., тъй като изобразява толкова много бъдещи „врагове на народа“, че няма как да се замаже.

Преди “Перестройката“ в СССР всяка година Всесъюзната книжна палата публикува том, озаглавен „Консолидираният списък на книгите, които трябва да бъдат изключени от библиотеките и мрежите за търговия с книги“. Той е изпращан до магазини и библиотеки, след което книгите от списъка трябва да бъдат изпратени за рециклиране. Ако проверката намери забранена книга, тогава всички отговорни лица имаха сериозни проблеми.

Дори такива на пръв поглед „правилни“ книги като “Вечер за памет на на Ленин в клуба. Живот. Смърт. Спомени. Стихове. Ноти. Какво е писал Ленин”, публикувана в Москва през 1925г., попадат сред конфискуваните книги. Най-вероятно отново поради споменаването на Троцки.

През 60-те и 80-те години политиката за отмяна продължава да се прилага активно. Сега тя засяга най-вече хора на изкуството, които си позволяват нелоялни изказвания или емигрират. Василий Аксьонов – най-популярният съветски писател, автор, наред с други неща, на книгата за болшевика Красин “Любов към електричеството”, публикувана в масов тираж в поредицата “Огнени революционери”, емигрира през 1980 година. След това той е лишен от съветско гражданство и издаването на книгите му спира, а съществуващите са премахнати от библиотеките. За всеки случай дори съветският шпионски бестселър “Джийн Грийн – Недосегаем”, в чието писане Аксьонов участва като един от съавторите, бе признат за „грешен“.

Същото се случва и с друг писател и поет Владимир Войнович – през 1980 г. той е изгонен от СССР, а на 16 юни 1981 г. лишен от съветско гражданство. След това изпълнението на песента „Четиринадесет минути преди старта“, която се смята за химн на съветската космонавтика, е спряна по радиото и на концерти, тъй като Войнович е автор на текста.

Популярният съветски актьор Савелий Крамаров емигрира в Съединените щати през 1981 г., а преди това се отличава, като написа отворено писмо до президента Рейгън, с молба да му помогне да напусне СССР. След това се опитват да показват по-рядко филмите с Крамаров, за да не напомнят на публиката за „предателя“. Същата съдба сполетява и друг емигрант – Борис Сичкин. Филмът “Неуловими отмъстители”, където и двамата актьори играят, касов хит, събрал над 30 милиона рубли през първата година след излизането си, беше поставен на рафта за няколко години, където стои до началото на реформите на Горбачов .

През 1984 г. директорът на култовия Театър на Таганка Юрий Любимов е лишен от гражданство. Името му веднага е премахнато от всички плакати, забранено е дори да се споменава за Любимов, без когото е трудно да си представим цяла ера на съветския театър. Културата на отмяната настигна други известни хора: виолончелистът Мстислав Ростропович, оперната певица Галина Вишневская, многократният европейски шампион по шах Виктор Корчной, физикът Андрей Сахаров.

След като съветската Култура на отмяна изчезва заедно с държавата, която го ражда, изглежда, че дните на „две минути омраза“ на Оруел, адресирани до заличените политици или хора на изкуството, са изчезнали завинаги. Но това грозно явление се върна и сега се налага на целия свят от Запада.

Автор: Михаил Диунов

Източник:

https://pogled.info/svetoven/savremennoto-bezumie-na-zapada-e-izmisleno-v-sssr.130846