Руските староверци от село Татарица

Руските староверци от село Татарица

Публикувано от:

В делтата на великата европейска река, на територията на България, Румъния, Украйнаи Молдова, днес, както и преди 300 години, живеят необикновени руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от стария обред. Много хора у нас дори не подозират за съществуването им. Наричат ги староверци, старообрядци или липованци. Това са представителите на най-малобройната етническа група в България. Крепи се на вярата в Бог, но и на спомена за превратното си минало, белязано от жестоки гонения и насилие.

Татарица е част от Айдемир край град Силистра. Но със своите стари, бедни, схлупени къщурки в типичен руски стил се отличава коренно от съседните села и махали. Разположено е на километър от Дунав. В миналото населението му се е прехранвало предимно с риболов. Твърди се че старообрядците, заселили се у нас, са потомци на донски казаци. Хората в Татарица обаче отричат казашките си корени и предпочитат да се определят като руснаци. Повечето, най-вече възрастните, са религиозни и спазват стриктно каноните на старото православие. А то е изпълнено с табута и непонятни забрани. Напътствията за това как да живеят и какво да правят всеки ден от годината подробно са описани в свещените книги, съхранявани в селската църква, която е също в типично руски архитектурен стил.

http://3.bp.blogspot.com/-pfvQVyH8LYs/VHzQstoyl-I/AAAAAAAAFjM/A9jIFvWyZm8/s1600/DSC_0121%2B(2).JPG

В нея се пазят и много стари икони, оставени от собствениците им, които са напуснали селото. Староверците са убедени, че Дяволът е на всяка крачка и ги дебне с изкушения. За да се преборят с него те се придържат към странни ритуали и се кръстят по 100 пъти на ден. Усещането, че са различни и застрашени от изчезване сплотява тези хора и ги дистанцира от останалия свят…

Но кои са староверците, откъде са дошли?

Преди повече от 300 години по времето на Петър Велики в Русия настъпват религиозни реформи. Предприемат се мерки за бързата европеизация на страната. Привържениците на старото православие обаче се противопоставят на промените. Те обявяват реформаторите за еретици, а себе си – за последните християни на Земята. Всичко свързано с „новата” вяра, с напредъка и цивилизацията се възприема от тях, като дело на Дявола. Убедени, че настъпва ерата на Антихриста и че краят на света наближава, между 1666 г. и 1668 г.  Хората отказвали да обработват земите си, обличали се в погребални дрехи и нощно време се стичали към гробищата, за да пеят химни в очакване на Апокалипсиса. Други пък предпочитали да се самозапалят в домовете си. Надявали се така  да се прочистят в огъня и да се присъединят към Царството небесно преди настъпването на Деня на Страшния съд.  Но и много староверци били преследвани и хвърляни на клада от тогавашните власти. Предполага се, че в периода между 1672 г. – 1691 г. по този начин загинали 20 хиляди привърженици на древното православие. Затова руснаците, запазили старата си вяра започнали масово да напускат Русия. Руските староверци се разпръснали по целия свят. В наши дни големи общности има в САЩ, Австралия, в Украйна, както и по  делтата на Дунав на територията на Румъния, където и до днес откриваме много руски староверски селища.

Първите заселници липовани на Дунава живеели в тръстикови къщурки. Едва през XIX век са се появили първите къщи: дървено скеле се обличало с тръстика и се мажело с кал, а после отново се покривало с тръстика. Отоплявали ги с печки. В години, когато скакалци унищожавали реколтата, местните жители стривали на прах изсушена щука, смесвали я с настърган джулюн (воден орех) и от тази смес печели питки (лепьошки). Упоритите жители на делтата били готови да понасят глад, пожари и епидемии, само и само да им бъде позволено да се молят така, както са го правели прадедите им.

И в наши дни те продължават да говорят на своеобразен руски език от XVII-XVIII век. Както и други руски староверци, липованите се отличават с трудолюбие, стремеж към подреденост, точност, добра работа и честност, негативно отношение към алкохола и цигарите.

Мъжете липовани не си бръснат брадите, носят ризите си незагащени, обезателно с колан, а националната носия (сарафан) си остава неизменната пасхална женска премяна.

http://1.bp.blogspot.com/-WALLPBT1qx0/VHzR6qEqdYI/AAAAAAAAFj0/tLoNtltDqaA/s1600/DSC_0080%2B(2).JPG

Единствено при старообрядците се среща т.нар. лестовка – своеобразен вид броеница, която се прехвърля от молещия се. Сред липованите са съхранени допетровските обичаи на руската сватба, на Масленица (Сирна неделя), своеобразни църковни празници. Основният пазител на тези традиции, разбира се, е църквата, където се водят служби на староруски език.

http://3.bp.blogspot.com/-qjC69RVUU3g/VHzRwQ8YCVI/AAAAAAAAFjs/2CeJoafGhT8/s1600/DSC_0062%2B(2).JPG

 

“В прегръдката на дявола и Бога” – трейлър на документален филм за Татарица

 

Източници:

Какво знаем за староверците от силистренското село Татарица?

https://uchiteli.bg/interesting/ruskite-staroverci-ot-selo-tatarica-sa-nai-malobroinata-etnicheska-grupa-v-bylgariq/4622