Падането на Тунгуския метеорит: какви въпроси остават

Падането на Тунгуския метеорит: какви въпроси остават

Публикувано от:

Освен Тунгуски, удивителното явление се нарича още Хатангски, Турухански и Филимоновски метеорит. След експлозията било отбелязано магнитно смущение, продължило около 5 часа, а по време на полета на тунгуската огнена топка в северните стаи на близките села се отразявало ярко сияние.

Според различни оценки тротиловият еквивалентът на тунгуската експлозията е равен на една-две бомби, взривени над Хирошима.

При цялата феноменалност на случилото се, научната експедиция, водена от Л. А. Кулик до мястото на „падането на метеорита“, се състояла едва двадесет години по-късно.

Метеоритната теория

Първата и най-загадъчна версия просъществувала до 1958 г., когато било публикувано опровержение. Според тази теория тунгуското тялото е огромен железен или каменен метеорит.

Но дори и сега отзвукът на тази теория преследва съвременниците. Дори през 1993 г. група американски учени провели изследвания и стигнали до заключението, че обектът може да е метеорит, експлодирал на височина от около 8 км. Именно следи от падането на метеорит са търсели в епицентъра Леонид Алексеевич и екип от учени, въпреки че били смутени от липсата на кратер и на повалена ветрилообразно от центъра гора.

Ядрената теория

През 1965 г. лауреатите за Нобелова награда, американските учени К. Ковани и У. Либи развили идеята на колегата си Л. Лапаз за антиматериалната природа на тунгуския инцидент.

Те предположили, че в резултат на сблъсък между Земята и определена маса антиматерия е настъпило унищожение и освобождаване на ядрена енергия.

Уралският геофизик А. В. Золотов анализирал движението на огнената топка, магнитограмата и естеството на експлозията и заявил, че само „вътрешен взрив“ на собствената енергия може да доведе до такива последици. Въпреки аргументите на противниците на идеята, ядрената теория засега е водеща по брой привърженици сред специалистите в областта на тунгуския проблем.

Ледената комета

Една от последните хипотезата е тази за ледена комета, която била изложена от физика Г. Бибин. Хипотезата възникнала въз основа на дневниците на изследователя на тунгуския проблем Леонид Кулик.

На мястото на „падането“ последният открил вещество под формата на лед, покрито с торф, но не му обърнал особено внимание. Бибин обаче заявил, че този компресиран лед, открит 20 години по-късно на мястото на инцидента, не е признак за вечна замръзналост, а пряк признак за ледена комета.

Според учения ледената комета, състояща се от вода и въглерод, просто се е разпръснала като в нажежен тиган, докосвайки Земята с висока скорост.

Тесла ли е виновен?

В началото на XXI век се появява интересна теория, показваща връзката на Никола Тесла с тунгуските събития. Няколко месеца преди инцидента Тесла твърдял, че може да освети пътя на пътешественика Робърт Пири към Северния полюс. Тогава той поискал карти на „най-слабо населените части на Сибир“.

Твърди се, че на този ден, 30 юни 1908 г., Никола Тесла е провеждал експеримент с трансфера на енергия „по въздух“. Според теорията ученият е успял да „залюлее“ вълна, пълна с импулсната енергия на етера, което довело до разряд с невероятна мощност, сравнима с експлозия.

Други теории

В момента има няколко десетки различни теории, които отговарят на различни критерии за случилото се. Много от тях са фантастични и дори абсурдни.

Например, споменава се разпадане на летяща чиния или излитане от под земята на гравиоболид. А. Олховатов, физик от Москва, е абсолютно убеден, че събитието от 1908 г. е своеобразно земетресение, а изследователят от Красноярск Д. Тимофеев обяснява, че причината е експлозия на природен газ, който е бил запален от влязъл в атмосферата метеорит.

Американските учени М. Риан и М. Джаксън заявили, че разрушенията са причинени от сблъсък с „черна дупка“, а физиците В. Журавлев и М. Дмитриев смятат, че вината е в избухването на слънчев плазмен съсирек и последвалата експлозия на няколко хиляди кълбовидни мълнии.

Повече от 100 години след инцидента не могат да стигнат до единна хипотеза. Нито една от предложените версии не успя да отговори изцяло на всички доказани и неопровержими критерии, като преминаване на високо тяло, мощна експлозия, въздушна вълна, изгаряния на дървета в епицентъра, атмосферни оптични аномалии, магнитни смущения и натрупване на изотопи в почвата.

Интересни находки

Често версиите се основавали на необичайни находки, направени в близост до зоната на изследване. През 1993 г. член-кореспондентът на Петровската академия на науките и изкуствата Ю. Лавбин, като част от изследователската експедиция на обществената фондация „Тунгуски космически феномен“ (сега той е неин президент), открил необичайни камъни край Красноярск, а през 1976 г. в Коми АССР открили „вашкото желязо“, разпознато като фрагмент от цилиндър или сфера с диаметър 1,2 м.

Често се споменава аномалната зона на „гробището на дявола“ с площ от около 250 квадратни метра, разположена в ангарската тайга на Кежемски район, Красноярски край.

Растенията и животните загиват в района, образуван от нещо „паднало от небето“, хората предпочитат да го заобикалят. Последствията от юнската сутрин на 1908 г. включват и уникалния геоложки обект Патомски кратер, разположен в Иркутска област и открит през 1949 г. от геолога В. В. Колпаков. Височината на конуса е около 40 метра, диаметърът по билото е около 76 метра.

Източник: Падение Тунгусского метеорита: какие остались вопросы

© Русская Семерка russian7.ru