На 25 август 1877 на Шипка загива генерал-майор Валериан Дерожински

На 25 август 1877 на Шипка загива генерал-майор Валериан Дерожински

Публикувано от:

До една траншея на склона на връх „Свети Никола”  видях генерал Дерожински, който преди три дни беше пристигнал от Севлиево и оттогава не знаеше що е почивка нито през деня, нито през нощта. Той стоеше обкръжен от няколко офицери, дъвчеше сух хляб и в същото време даваше някакви разпореждания, горещеше се, спореше. Всички са в това състояние…

 От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)

 Шипченски проход, 24 август. Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият срещу десеторно по-големи сили, започват към 5 часа следобед да се оттеглят на малки групи, прибирайки и последните ранени…Подкрепления не идват отникъде и един бог знае кога ще пристигне Радецки… Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждат с безпокойство пътя, който води към долината на Янтра, покрит с храсталаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обхванат от силно вълнение, извиква и хваща ръката на своя боен другар, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя . . .

Dick de Lonlay, L’armee russe en campagne, Paris, 1888, c. 87 – 90.

 На разсъмване на 13 (25) август, петия ден на отбраната, ние видяхме турците на височините, господстващи над нашата позиция, които работеха, за да поставят батареите си…От 9 часа срещу нас започна стрелба с направление отгоре надолу, равна по сила на вчерашната. . . Върху нас се изсипа оловен дъжд: всеки турски войник получава по 220 патрона на ден, от които до вечерта нищо не остава. Всичко това се се изстрелва без прицелване. От един такъв изстрел на 13 (25) август беше убит генерал-майор Дерожински, когато се намираше на едно от нашите укрепления и разговаряше с генерал Радецки. Той умря моментално от куршум, попаднал под сърцето. . .

[Вс. Крестовский], Битва на Шипке, Правительственный вестник, бр. 191, 1(13) IX

Валериан Филипович Дерожински е роден на 15 юли 1826 г. в село Надеждовка, Воронежка губерния в семейството на потомствения дворянин от полски произход Филип Казимирович Дерожински. Бащата е руски офицер, полковник, командир на Рижкия драгунски полк. Отличава се в Отечествената война (1812)  и при превземането на Париж през 1814 г.

Валериан Дерожински се ориентира към военното поприще. Завършва 1-ви кадетски корпус. Военната си служба започва в 19-а артилерийска бригада през 1845 г. Завършва 2-годишния курс на Николаевската военна академия на Генералния щаб (1849). Служи в Главната квартира на Руската армия във Варшава.

Участва в Унгарската кампания (1848 – 1849). По време на Кримската война (1853 – 1856) се бие при обсадата на Силистра и защитата на Севастопол.

Ранен е от артилерийска осколка. След лечение участва в защитата на Евпатория. Повишен е във военно звание полковник от 1861 г. Преподавател в Николаевската военна академия (1862 – 1872). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1872 г. Командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна дивизия (1872 – 1877).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) от първия и ден. Бие се храбро при преминаването нарека Дунав при Свищов, за което е награден с Орден „Света Ана“ I ст. с мечове.

В началото на юли 1877 г. е назначен за командир на Габровския отряд в състав: 30-и Донски казашки полк,36-и Орловски полк и 10 оръдия. Непосредствено е подчинен на началника на 9-а пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски.

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровския общински съвет. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Валериан Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Йосиф Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/5 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченския проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Валериан Дерожински.

В началото на август за отбраната на Шипченския проход е сформиран Шипченския отряд, с командир генерал-майор Николай Столетов. В състава му влиза Габровският отряд и Българското опълчение. От 9/21 до 12/24 август отрядът геройски отбранява връх Шипка от Централната османска армия, с командир Сюлейман паша. Тези дни са най-тежките в Шипченската епопея. С пристигането на връх Шипка на 13/25 август 1877 г. на 8-и армейски корпус непосредствената отбрана е поета от неговия командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване, а Габровският отряд на генерал-майор Валериан Дерожински остава на позицията. Същия ден 13/25 август на връх Узункуш при отбиване на поредната турска атака и последвалата контраатака генерал Валериан Дерожински е убит от вражески крушум.

Памет

Награждаван е многократно: Орден „Света Ана“ I, II и III ст., Орден „Свети Станислав“ II ст., Орден „Свети Владимир“ III и IV ст.  На 6 септември тленните му останки са пренесени в Русия. Погребани са в Новодевическото гробище (Алея на знатните) на Санкт-Петербург.

Панахида и полаганне на цветя на гроба на ген. Дерожински

Признателните жители на Габрово наименуват улица „Генерал Дерожински“.

Източник:

https://www.google.ru/search?newwindow=1&source=univ&tbm=isch&q=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD+%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87+%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&sa=X&ved=2ahUKEwi3392r1M7yAhUdQvEDHUbfA50QjJkEegQIBxAC&biw=1042&bih=794#imgrc=Ltdy6Un9pDKw8M&imgdii=CF_GCQNpWMaU-M

https://www.wikiwand.com/bg/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8