Как Червената Армия и българите освободиха Унгария – Преди 75 години започва операция Нагиканиджа-Керменда

Как Червената Армия и българите освободиха Унгария – Преди 75 години започва операция Нагиканиджа-Керменда

Публикувано от:

Дмитрий Окунев

На 29 март 1945 г. съветските, българските и югославските войски започват операцията Нагиканиджа-Керменда. По време на настъплението към нацистката позиция югозападно от езерото Балатон, съюзниците пробиват засилената отбрана и окупират нефтодобивните райони, в близост до гр. Нагиканиджа, като лишават германците и унгарците от важен източник на гориво. В България тази операция се счита за една от най-важните и най-успешните след излизането на страната от нацисткия блок.

Съвместна операция на съветските, българските и югославските войски

На 29 март 1945 г., на 1364-ия ден от Втората световна война, започва операцията Нагиканиджа-Керменда като част от стратегическата настъпателна операция във Виена, провеждана от войските на 2-ри и 3-ти Украински фронт. Боевете се водят на левия фланг на съветските войски, настъпващи в посока на австрийската столица. Това е съвместна операция на силите на Червената армия и 1-ва българска армия, с подкрепата на югославските партизани. Съюзниците се стремели да отсекат германските, хърватските и унгарските части от петролните находища в района на Нагиканиджа. Петролът е бил нужен на армейската група “Юг” и затова се е защитавал от внушителни сили.

„Нацисткото командване е разбирало, че завземайки Балатон-Керестур, ние блокираме железопътната линия, както и магистралата, свързващи централните райони на Унгария, а Будапеща с богатите земеделски райони на югозападна Унгария и най-важното – с Нагиканиджа е единственият източник на унгарски петрол, който след загубата на румънския нефтодобивен район в Плоещ, придобива първостепенно значение. Освен това югозападна Унгария обхваща райони на Австрия, където са били концентрирани големи военно-промишлени обекти, откъдето е съществувал пряк път към Южна Германия. ” — писал в своята книге «891 день в пехоте» ветеранът от войната, в периода на разглежданите събития, старши лейтенант на 57-а армия Лев Анцелиович.

В България тази операция се нарича Мурска заради главната сцена на действие – крайбрежната ивица на река Мур и се счита за една от най-успешните кампании на 1-ва армия, след като страната преминава на страната на съюзниците. В българската историческа литература се подчертава, че успешните операции на войските са били отбелязвани три пъти в благодарствени заповеди на съветското командване и в тяхна чест Москва ги поздравява с артилерийски огън. Според тези източници, именно българските военни са имали водещата роля в операцията. Общият брой на техните войски достига 100 хиляди души. От изток напредването им е било подкрепено от 57-а Съветска Армия, под командването на Михаил Шарохин. Успоредно между езерото Балатон и Будапеща са били събрани отделни отряди от три съветски армии. Главна от тях е била 27-а. От югоизток операцията е била прикривана от югославски партизани.

Защо в България се гордеят с настъплението към Нагиканиджа

Задачата на 1-ва Българска армия, под командването на генерал Владимир Стойчев, е била да унищожи за 5-6 дни вражеската групировка, разположена в южната и югозападната част на Надканиджа. Освен това се изисквало да се завземе нефтодобивният район и да осигури надеждна отбрана по северния бряг на река Драва. Врагът успява да изгради дълбока отбрана, състояща се от три силно укрепени линии, разположени в Унгария и Северозападна Югославия. Освен това пред тези линии са текли водите на река Мур и канал Принципиалис, което значително е усложнявало задачата. Сред укрепленията имало множество бетонни и дървени конструкции, телени и взривозащитни прегради. Германците са включили 13 пехотни батальона в три дивизии с многобройна артилерия. Основните им сили били концентрирани около Надятад.

Вермахтът е трябвало да задържи настъплението, да запази богатия на петрол регион на Нагиканиджа и да осигури коридор за изтегляне от Югославия към Австрия.

На 29 март 1-ва Българска и 57-а Съветска армия преминават в настъпление. Първите атаки не донесят желания резултат. Ситуацията изисквала артилерийска подготовка. За да засилят удара, българите пускат резервни подразделения. В резултат на това вечерта на този ден врагът е принуден да се оттегли. Опорните му пунктове са превзети от съюзническите сили, които заемат първата отбранителна позиция.

Както българският военен историк,  полковникът от запаса Петър Ненков отбелязва в материала си, „българските части енергично продължават настъплението, преследвайки отстъпващия враг“. Те са изминавали 25-30 км на ден. Във второстепенна посока 23-ти Шипченски пехотен полк е окупирал няколко села, оборудвани от немците в опорни пунктове, за което е получил благодарствена телеграма от командващия  3-ти Украински фронт, маршал Федор Толбухин.

Решаващо значение в тази посока имали успешните действия на българските артилеристи, под командването на лейтенант Тане Кавалджиев. В бърза атака българите превземат град Чурго, на юг от езерото Балатон. Загубите на германци и унгарци възлизат на 500 души убити и 60, взети в плен.

От север настъплението е било подкрепяно от 27-а Съветска армия, танкисти и кавалеристи.

Последните извършили 70-километров преход по непроходим терен и се явили в тил на германската групировка.

В същото време, българите пробили две линии на отбраната и прекосили р. Мур, като се укрепили на отсрещния бряг.

Как отнеха нефта от нацистите

“Победите, спечелени от фронтовете в основните направления, са оказали благоприятно влияние върху ситуацията по фланговете. Дяснофланговите армии на 2-ри Украински фронт се придвижили към Братислава и на 4 април със щурм я освободили от германските нашественици, както и 60 други населени места. На 2 април, на левия фланг на 3-ти Украински фронт, 57-а армия и 1-ва Българска армия на генерал Стойчев превзели центъра на унгарския нефтодобивен район в град Нагиканиджа, където работниците успели да запазят от унищожаване ценна техника за добив на нефт, – отбелязал в своята книга “Генералният щаб в години на войната ” генерал Сергей Штеменко.

Маневрите на 5-ти гвардейски кавалерийски корпус, в крайна сметка, се оказали решаващи. Германците отстъпили и скоро съветските и българските войски в движение превзели Нагиканиджа и прилежащия нефтен район. На 4 април цялата територия на Унгария е била изчистена от германците. Съветските и българските войски се приближили до границите на Австрия.

На 3 април други части от 1-ва Българска армия преминали унгарско-югославската граница и продължили на запад към Хърватия и Словения, освобождавайки редица селища, в близост до реките Драва и Мур.

На 7 април българите достигат укрепленията, известни при германците като „източен вал“ или „отбранителната линия на Райха в Хърватия“. От 8 до 15 април българските дивизии направили няколко неуспешни опита да пробият тази отбранителна линия, но като изчерпали настъпателните си възможности, преминали към отбрана. С това приключила Мурската операция за 1-ва Българска армия.

На 7 май остатъци от германските и унгарските сили се опитват да пробият в Австрия, но са пленени почти напълно. На 13 май 1945 г. 1-ва българска армия се среща с 8-ма британска армия в района на Клагенфурт.

“Успешното настъпление на основната групировка на фронта създава благоприятни условия за преминаване към активни действия и съединения на лявото крило. На 29 март те преминават в настъпление, пробиват отбраната на противника южно от езерото Балатон и стигат до големия нефтодобивен район на Унгария. 57-а армия, в сътрудничество с 1-ва Българска армия на 2 април 1945 г. освобождават град Нагиканиджа от германските окупатори, като по този начин лишава хитлериска Германия от още един източник на нефт”, – резюмирал в книгата си „На правый бой“ генерал-лейтенант Иван Аношин – ръководител на политуправлението на 3-и Украински фронт.

Със заповед на Върховния Главнокомандващ от 2 април 1945 г. на участниците в операцията е изказана благодарност „за завземането на центъра на нефтената индустрия на Унгария град Нагиканиджа – важен пътен възел и силен опорен пункт на отбраната на германците“.

Източник:

https://www.gazeta.ru/science/2020/03/29_a_13027117.shtml